Не толкова евтино

Не толкова евтино

Деница Ватева

Селският туризъм се оказва слабо познат между чужденците

"Cheap, cheap, cheap!" ("Евтино, евтино, евтино!") Така млад норвежец ни отговори на въпроса какво най-много харесва в България. Срещнахме го в Слънчев бряг миналото лято, докато работихме по репортаж за сезона по Черноморието. Непринудената реакция на този турист беше и неговото обяснение защо за четвърти път идваше на почивка в страната, макар сигурно да е имал и други причини...

"Евтино, евтино, евтино" дълги години беше неформалния "слоган" на българския туризъм в цяла Европа. Редица проучвания постоянно отреждаха на страната лидерското място в класациите за изгодна почивка, а хотелиерите и туроператорите масово го използваха като силен коз в битката с конкурентите. Това обаче е на път да се преобърне.

Според последните проучвания България губи ценовото си предимство пред Турция на някои от ключовите европейски пазари. Представители на бизнеса са разделени в оценките си дали това е за добро или лошо. Все повече се оформят обаче мнения, че националната рекламна стратегия трябва да претърпи промени.

Какво показват данните

Според последното проучване на компанията IPK International, изготвено по поръчка на икономическото министерство, България все още е добре позната в Западна и Източна Европа и съседните страни предимно с по-ниските си цени. Изследването е проведено през миналата година в Русия, Гърция, Турция, Германия, Великобритания, Сърбия, Румъния, Швеция, Чехия и Украйна. От данните става ясно, че в 7 от тези 10 държави страната все още се смята за най-евтината дестинация за туризъм.

На най-големите и важни пазари обаче - Германия, Русия и Украйна, тази представа е променена. Гражданите на тези държави вече смятат, че туристическият лидер по конкурентни цени е Турция. В подкрепа на тази теза са и редица публикации в западноевропейската преса през последната година, според които именно южната ни съседка предлага най-изгодни пакети за почивки.

Всъщност първите сигнали, че България може да изгуби основното си конкурентно предимство, бяха още през 2009 г. Тогава проучване на MBMD по поръчка на бившата агенция по туризъм показа, че 16% от чужденците, дошли през зимата в страната, смятат, че България е станала скъпо място за почивка, а повече от половината от другите я "класираха" в средния ценови сегмент.

Въпреки високия процент хора, които вече не определяха страната за евтина дестинация, по това време много хотелиери и туроператори свързваха резултатите с вече започналата икономическа криза, която изостри ценовата чувствителност на хората. Като друга причина се посочваше и масираната "ценова" реклама по това време на някои от другите евтини дестинации в ски туризма, като Андора например.

За добро или за лошо

На пръв поглед откъсването от нискобюджетния имидж би било добра алтернатива за българските курорти. През годините редица представители на сектора са демонстрирали желанието си да привличат по-платежоспособни туристи. Факт е обаче, че няма ясна стратегия на този етап с какво да се замени ценовият коз, а въпреки сигналите за излизане от кризата на западните икономики все още вниманието е насочено към по-евтините оферти.

"Лошо е, разбира се, да губим ценовото предимство, защото, колкото и да ни се иска да е друго, след кризата цената се поставя на първо място", коментира главният секретар на съюза на инвеститорите в туризма Соня Колтуклиева. По думите й в момента много малко държави могат да си позволят да заложат на имидж на дестинации за по-луксозен туризъм, а в редица западноевропейски страни пък и представителите на средната класа се фокусират върху възможностите за най-изгодна почивка.

"По принцип е хубаво да излезем от имиджа на нискобюджетния туризъм", коментира председателят на контролния съвет към асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Ирина Найденова.

Според нея обаче основният въпрос е дали вече не сме най-евтината дестинация, защото сме подобрили качеството в туризма или просто защото сме станали по-скъпи. "Трябва да се види и дали лидерското място на Турция не се дължи на държавната политика за сектора в страната", каза още тя, допълвайки, че вероятно отражение дават и трите причини.

По-целенасочена реклама

Освен с ниските цени България е известна в Европа основно с морския си туризъм, показват данните от изследването на IPK International, като единствено в Гърция, Турция и Великобритания туристите определят страната и като дестинация за ски туризъм. Още по-малко познати пък са алтернативните форми - СПА и балнеотуризъм (който се оказва разпознаваем само в Гърция и Украйна), както и селски, еко-, пешеходен и голф туризъм, за които чужденците нямат почти никаква информация.

"Чужденците не знаят реално какво предлага България", коментира Ролф Флайтаг, един от авторите на изследването. Според него страната трябва да отделя годишно около 10 млн. евро за реклама на сектора, като освен традиционната реклама да инвестира в изработката на информационен сайт за сектора и различни събития в други държави.

От IPK International обаче предлагат и коренна промяна на националната туристическа реклама. Според тях на всеки отделен пазар страната трябва да изпраща различно послание, описващо конкретно предимство, което би заинтригувало точно гражданите на тази страна. Така например в Германия България може да се промотира с гостоприемство, в Швеция и скандинавските страни да използва за коз слънчевите дни, в съседните - близостта, а в държави като Великобритания - възможностите за целогодишен туризъм.

Такава целенасочена реклама се практикува от години от някои от най-големите туристически държави, като Египет например, но никога не е ползвана в България. "От самото начало казваме, че и като послания, и като избор на медии трябва да избираме различни подходи за отделните пазари", коментира Соня Колтуклиева. По думите й силен коз пред руската публика например може да бъде сходството в езика, спомените от миналото и др.

При германците пък може да се ползват асоциации със забавления и т.н. "България трябва да има една графична визия (например розата) за навсякъде, но в същото време трябва маркетиране различни неща за отделните пазари", смята и Ирина Найденова. По думите й например има смисъл България да се рекламира като целогодишна дестинация (това е настоящата идея на националното представяне - бел. авт.) само на пазари, където хората ходят на почивки през всички сезони. "Когато се представяш обаче на един пазар, където по принцип е студено, е добре да заложиш на слънчевите месеци", смята още тя.

Висока удовлетвореност от почивката

Междувременно стана ясно, че българите и чужденците не са променили много от навиците си за почивка в страната. Според проучване на консорциума "Синеста", също по поръчка на икономическото министерство, все още туристите от други държави избират ваканцията си значително по-рано преди пътуването (2-2.5), докато българите непосредствено преди него (около 2 седмици). Чуждите туристи в България се доверяват предимно на информация от туроператори и купуват предплатени пакети. Българите пък залагат на личния си опит при избор на почивка и резервират сами ваканциите си, убедени, че познават добре цялата страна. Все още има и сериозна разлика в сумите, които харчат по курортите. Докато разходите на българите са средно между 19 и 25 евро на ден по време на почивка, тези на чужденците достигат между 70 и 90 евро на ден, показва още проучването.

в дн / Black sea