Черно море

Перлата губи блясъка си:замърсяването е бич за Черно море

18/10/2010

Прекалено интензивният риболов, химическото замърсяване и липсата на съоръжения за третиране на отпадните води в много крайбрежни зони вредят на екологичното здраве на Черно море

От Светла Димитрова за Southeast European Times в София - 18/10/10 Снимки от Николай Димитров

В географско отношение Черно море е едно от най-изолираните вътрешни морета.

На границата между Европа и Азия Черно море е едно от най-изолираните вътрешни морета в света. То също е различно и поради други причина: дълбочините му до голяма степен са без кислород.

Горният му слой, който представлява около 13% от общия обем на морето, е богат на кислород и на морска флора и фауна. Но дънният слой е лишен от морски живот. Вместо това в него има постоянно наличие на водороден сулфид, безцветен, изключително токсичен газ, който мирише на развалени яйца..

Специфичната характеристика на морето прави съществуването на неговата флора и фауна твърде крехко. Учените предупреждават, че то е "много уязвимо за нарушенията на неговата среда и екосистеми". Наблюдават се резки спадове, тъй като към останалите фактори се добавя и човешката дейност.

Стремежът за осигуряване на богата реколта и по-евтини източници на месо за пазара, доведе до прекалено използване на големи количества торове и пестициди и създаването на големи животновъдни ферми, твърдят експертите.

Отпадъците от шестте крайбрежни страни и от страни в дренажния басейн се вливат в морето главно чрез реките, а понякога и чрез директно изхвърляне.

Горният слой е богат на кислород, а долният е практически мъртъв.

Рибарите твърдят, че високите нива на замърсяване водят до намаляване на улова. "Вместо да изхвърлят тинята на 25-30 км навътре в морето, шлеповете я изхвърлят тук близо до брега", каза в края на септември за SETimes Ангел Кишев, 80-годишен рибар от град Черноморец.

"Те просто отворят люковете и я изхвърлят. И оказва своето влияние."

Междувременно турските рибари, цитирани от всекидневника "Хюриет", говорят за неадекватно третиране на отпадните води. "Може ли някой да ми каже името на някой остров, който използва съоръжение за пречистване на водите?", пише вестникът, цитирайки Секип Ялчън, 48-годишен рибар.

От всички 19 крайбрежни агломерации с население над 10 000 души, Черноморец и две други селища нямат никакви съоръжения за третиране на градските отпадни води (ТГОВ), заяви Министерството на околната среда на България в имейл в отговор на въпрос на SETimes.

"Проектите за строителството на нови или за модернизирането на съществуващите съоръжения за ТГОВ понастоящем се осъществяват в три други агломерации", отбелязва то. "Съществуващите съоръжения в други девет трябва да бъдат модернизирани, за да се подобри нивото на пречистване . Проектите бяха одобрени, но осъществяването им все още не е започнало."

Изхвърлянето на отпадъци е ключов проблем.

Съоръженията за ТГОВ в останалите четири не се нуждаят от модернизация, твърдят от министерството.

По време на преговорите за членство в ЕС през 2001 г. България обеща да въведе в действие всички съоръжения в съответствие с изискваните стандарти до края на тази година, заяви в интервю миналия месец заместник-министърът на околната среда Евдокия Манева. Предишните две правителства обаче не предприеха никакви стъпки за изпълнението на този ангажимент.

Вместо това стотици милиони бяха пропилени за проекти за съоръжения за отпадни води, които не са част от никакви задължения към ЕС. Подчертавайки, че сегашното правителство има политическа воля да изпълни задълженията си колкото е възможно по-скоро, Манева твърди, че България ще може да реши проблема през следващите три години.

Прекаленото наторяване на водно тяло с отпадъчни хранителни вещества подхранва гъста растителност, включително фитопланктон и водорасли. Разлагането на тези организми намалява запаса от кислород и води до унищожаването на животинските обитатели.

Прекалено интензивният риболов доведе до рязък спад на улова.

Еутрофикацията, както се нарича този процес, се смята, че е допринесла най-много за деградацията на Черно море и за промяната в структурата на неговата екосистема. Химическото замърсяване, поради наличието на нефт, пестициди или тежки метали в морската среда, изливът на недостатъчно третирани отпадни води, включването на неместни видове и изхвърлянето на твърди отпадъци в морето се определят като други проблемни области.

Според доклад на ПРООН от 1999 г. шестте кройбрежни страни са допринесли с около 70% за общото количество азотни и фосфорни съединения, които се вливат в Черно море като отпадъци от човешка дейност. "Известна част от това количество и почти всичките останали 30% се вливат в морето през река Дунав", се казва в доклада.

Докладът бе публикуван седем години сред подписването през 1992 г. в Букурещ на Конвенцията за защита на Черно море срещу замърсяването, в която шестте крайморски страни потвърдиха ангажираността си със защитата на околната среда и устойчивото управление на морето.

Прилагането на Конвенцията от Букурещ, включително три специфични протокола за контрола на наземните източници на замърсяване, изхвърлянето на отпадъци и съвместните действия в случай на инциденти (като разлив на нефт), се координира от Черноморска комисия, чийто секретариат се намира в Истанбул.

Рибарите се оплакват от липсата на съоръжения за третиране на отпадните води.

Според Трансграничния диагностичен анализ (ТДА) на Черно море през 2007 г., проведен с подкрепата на няколко организации, включително ПРООН и Службата за проектни услуги на ООН, нивата на хранителните товари, носени от реките са спаднали с 30% през предишното десетилетие.

Но те останаха много по-високи, отколкото замърсителите от общински и промишлени източници, твърдят авторите и посочват река Дунав като най-големият източник.

"Подобряването на околната среда преди всичко е резултат от колапса на земеделското производство и спада на промишленото производство, а не от пряката намеса на правителството", бе едно от заключенията на ТДА. "Ще минат много години, преди намаляването на речните товари да окаже влияние върху самото море."

Анализаторите също откриват изключително високи стойности на някои химически замърсители, които изглежда съществуват само в някои райони, и изразяват загрижеността си за нивата на някои пестициди. Те също предупредиха, че съществува увеличен риск от замърсяване от корабоплаването и от инсталациите за нефт и газ близо до брега.

"Един-единствен мащабен инцидент може да има катастрофални последици за целия регион", заключават те.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.